След задълбочената дискусия в четвърти панел, фокусирана върху възстановяването на ключови исторически обекти като част от устойчивото развитие на бизнеса и градската среда, Панел 5 на ESG Plovdiv насочи вниманието към още два решаващи аспекта на ESG трансформацията в строителството – финансовите инструменти и законодателната рамка, които определят възможността проектите да се реализират устойчиво, ефективно и дългосрочно.
Модератор на панела беше Златина Кожухарова-Йосифова, журналист и предприемач, която ръководи разговора с фокус върху практичността и прилагането на ESG стандартите в реалната бизнес среда.
Законът като двигател на зеления преход в строителството
„Имаме шанс да изградим култура на отговорно строителство“ - това бяха думи на първия говорител в панела -юристът Теодора Лозанова от Zipit Legal. Строителният сектор в България навлиза в ключов преход под натиска на новите европейски регулации, ориентирани към устойчивост, дигитализация и ESG стандарти (екологични, социални и управленски критерии). Въпреки че темата е изключително актуална, в българското законодателство все още няма ясно определение какво точно означава „устойчиво строителство“. „Работим с насоки и стратегии, вдъхновени от ЕС, но ни липсва задължителна нормативна рамка“, обяснява Теодора Лозанова. Тя подчерта, че предстои ключово развитие – нов Закон за техническите изисквания към строежите, който най-вероятно ще дефинира първите официални параметри на устойчивото строителство у нас.
Сред водещите иновации е дигиталният продуктов паспорт – система за проследимост на строителните материали от производство до повторна употреба. Заедно с декларацията за жизнен цикъл, тези инструменти ще станат задължителни и ще интегрират българския сектор в кръговата икономика. Още от 2026 г. се въвеждат технологични решения като соларни панели и възобновяеми енергийни мрежи, а до 2030 г. всички сгради трябва да отговарят на строги стандарти за декарбонизация. Финансирането вече зависи от това доколко проектите изпълняват ESG критериите.
„Предстои да изградим не само нова нормативна рамка, а цялостна култура. Това изисква смелост, визия и участие от всички заинтересовани страни“, казва Лозанова. България е на прага на стратегически скок – не просто към зелени сгради, а към нова идентичност на строителството: цифрова, прозрачна и отговорна.
Организаторът с мисия за устойчиво бъдеще
От страна на бизнеса, новите регулаторни изисквания, както в България, така и в Европейския съюз, вече оказват осезаемо влияние върху инвестиционните решения, особено когато става въпрос за ново строителство. Това подчерта г-жа Зайкова, съорганизатор на събитието, собственик и управител на Тех Индустри България ЕООД - генерален спонсор, като посочи, че устойчивостта е не просто препоръка, а необходимост, която трябва да се заложи още на етапа на планиране. Новите производствени сгради, например, трябва да включват не само производствени, но и административни площи, които да са устойчиви, достъпни и добре свързани с градската среда.
Тя изтъкна, че при изграждането на такива обекти е от ключово значение да се мисли за достъпа – не само в градоустройствен смисъл, но и във връзка със снабдяването, енергийната ефективност, управлението на отпадъци и рециклирането на ресурсите. Всички тези фактори вече не са допълнение, а основна част от уравнението за инвестиционен успех. „Без това не можем да говорим за модерно производство, модерни офиси или устойчиви индустриални зони“, подчерта тя.
Финансирането, както европейско, така и национално, играе ключова роля за реализацията на тези идеи. Бизнесът иска сградите да бъдат достъпни, ефективни и „умни“, но за да се постигне това, е нужна солидна подкрепа – чрез фондове, програми и партньорства. Г-жа Зайкова благодари на всички партньори, които вече подкрепят тези усилия и изрази надежда, че сътрудничеството между индустрия, институции и финансиращи органи ще продължи да се развива.
Устойчивостта започва с достъп до финансиране
Емил Величков, ръководител отдел „Европейски програми и устойчиво развитие“ в Българо-американска кредитна банка (БАКБ) и партньор на ESG Plovdiv, подчерта ключовата роля на финансовите институции в процеса на устойчив преход, особено за малките и средни предприятия (МСП). През март тази година Европейската комисия публикува нови насоки, специално насочени към МСП, с цел не просто да ги включи в устойчивата трансформация, а да я направи реалистична и изпълнима за тях. Това е важно, тъй като над 59% от предприятията в ЕС попадат в тази категория и са гръбнакът на икономиката – без тях „зелената сделка“ просто няма как да се случи.
По думите на г-н Величков, до неотдавна термин като „таксономия“ е звучал плашещо за повечето малки фирми – дълги, неразбираеми документи и тежка бюрокрация. Затова новите насоки въвеждат три ключови промени: по-опростен докладен модел (т.нар. E-light), дигитален инструмент за самооценка и реална връзка с подходящи финансови инструменти – като зелени кредити и комбинирани схеми с безвъзмездна помощ. Всичко това цели да направи устойчивото финансиране по-достъпно и приложимо дори когато става въпрос за конкретен проект, а не за цялото предприятие.
Въпреки напредъка, реалността за банките остава предизвикателна. „Имаме въпросници с по 560 въпроса – и на всеки ‘да’ трябва да има документ. Това е натоварващо както за нас, така и за бизнеса“, посочи Величков. Въпреки това той е оптимист – насоките се променят, отчетността се оптимизира, и целта вече е не да се доказва устойчивост с безкрайни документи, а да се насърчи реалната трансформация.
По време на панела бе зададен въпрос от публиката относно прилагането на европейски директиви за енергийна ефективност в нежилищни сгради и какви добри практики и финансови стимули се използват у нас и в страни извън ЕС. Лозанова отбеляза, че бизнесът често търси добри практики и отвъд Европа, но у нас липсва регулаторна и административна подкрепа, която да насърчава устойчиви инвестиции. Всичко се случва на добра воля, без задължителни механизми и с ограничено въздействие. От страна на банковия сектор, г-н Величков обясни, че съществуват гаранционни инструменти чрез Фонда на фондовете и Европейския инвестиционен фонд, които покриват до 80% от риска и понякога се комбинират с безвъзмездна помощ. Основното предизвикателство обаче остава институционалната непредвидимост – бавни процеси, промени в отговорните органи и липса на бързи решения, което пречи на бизнеса да действа ефективно и навременно.
Панел 5 категорично показа, че устойчивото строителство се нуждае както от правилна стратегия и достъп до средства, така и от ясно структурирана правна рамка. Връзката между финансирането, регулациите и бизнес практиките се оказва решаваща за успеха на ESG проектите у нас.
Форумът продължи със заключителния шести панел, който чертае визията за бъдещето на устойчивия град.
