Заключителният шести панел на ESG Plovdiv се превърна в силен финален акорд на форума, посветен на устойчивото развитие. Под надслова „Бъдещето на един устойчив град. Посоки и цели на развитие“, разговорът събра експерти - архитекти и урбанисти, обединени около необходимостта от дългосрочна визия за градска среда, в която устойчивостта, зелените площи и иновациите са водещи принципи.
Модератор на панела беше арх. Даниела Бютюнева, която въведе публиката в темата с поглед към значението на градското планиране и устойчивото мислене като основа за изграждането на по-добри градове. С ясен и фокусиран тон, тя очерта основните теми на дискусията и представи участниците, създавайки рамка за задълбочен и експертен разговор. Нейното модериране осигури плавен преход между отделните гледни точки и спомогна за ясно структуриране на ключовите акценти.
Архитектурата на бъдещето – между емоция, технология и нови обществени пластове
Панелът започна с вдъхновяваща презентация на арх. Мирослав Насков – създател на студио Mind Design и един от водещите иноватори в съвременната архитектура. В речта си той очерта как архитектурата все по-силно влияе на емоциите и поведението на хората, и как новите технологии променят начина, по който създаваме и преживяваме пространствата.
Връщайки се към ранните си години в Лондон и опита си в едни от най-иновативните архитектурни студиа в света, Насков подчерта важността на смелите експерименти, цифровото прототипиране и идеята за „междупространствената плътност“ – активиране на зоните между сградите като социални връзки. Именно този подход прилага и в свои проекти като Музей 37 в Пловдив, където съчетава автентични елементи от Стария град с иновативни интериорни решения, вдъхновени от местната архитектурна ДНК.
Финалната част на презентацията представи съвсем нова инициатива на студиото – дигитална платформа, която позволява на архитекти, инвеститори и потребители да сътрудничат в реално време в напълно виртуална среда. Там те могат да моделират, преживяват и адаптират архитектурата още преди тя да е построена – чрез комбиниране на AI, ръчни скици, 3D визуализации и социално взаимодействие. По думите на Насков, това не е просто технологичен напредък, а изцяло нов начин за учене, създаване и преживяване на пространството.
„Градометрика“ – дигитален компас за устойчиво градско бъдеще
Арх. Владимир Петров представи по време на своята презентация нов софтуерен инструмент, наречен „Градометрика“ – система, създадена да осигури научно обосновани решения в съвременното градоустройство. В основата на концепцията му стои убеждението, че парите и пространството са тясно свързани и не бива да бъдат управлявани интуитивно или хаотично. Устойчивото развитие не се свежда до опазване на квадратни метри, а до разчитане на социалната и културната стойност на градската тъкан. В отговор на тези предизвикателства, „Градометрика“ комбинира исторически данни, пространствени характеристики и математически алгоритми, за да изгради основа за прогнозиране на различни сценарии за развитие.
Софтуерът използва триизмерни и 4D модели, които съхраняват данни за всяка градска „клетка“ – от физическите ѝ параметри до историческата ѝ стойност. Чрез този холистичен подход се създава система, в която зони с висока културна и социална значимост оказват влияние върху останалите територии. Програмата позволява симулиране както на консервативни решения (със съхранение на съществуващата градска структура), така и на по-либерални интерпретации, включващи пренасочване и преосмисляне на застрояването. Инструментът не цели да проектира самостоятелно, а да подкрепи архитектите и инвеститорите с аргументирани предложения, които балансират между устойчивост и креативност. „Градометрика“ намира приложение в широк спектър от дейности – от предпроектни и устройствено-пространствени проучвания до научни изследвания и публични консултации. Нейната сила е в способността ѝ да извършва милиарди изчисления, което прави възможна обработката на огромен обем от информация. Така се създават надеждни модели, които отчитат както материалното, така и нематериалното наследство на града. Въпреки технологичната си мощ, софтуерът не подменя ролята на проектанта, а го подпомага – като пазител на творческото решение и носител на отговорността пред обществото. В този смисъл, „Градометрика“ не е просто дигитален инструмент, а нов етап в мисленето за градското планиране – такова, което съчетава технологична прецизност с човешка визия.
Озеленяването е морален ангажимент към бъдещите поколения
Арх. Невена Цветкова започна участието си с размисъл за връзката между миналото и бъдещето в градската среда, подчертавайки, че зелените площи не са просто декоративен елемент, а жива тъкан, без която един град не може да бъде устойчив. По думите ѝ, растенията не са фон, а структурни елементи с дългосрочно въздействие – те изграждат екологичната и социалната устойчивост на града. Тя даде пример с улица „Иван Вазов“ в Пловдив, чиято озеленена структура, проектирана преди повече от век, и до днес осигурява благоприятен микроклимат. В контраст с това, някои съвременни урбанистични решения водят до загуба на ценна растителност без осезаема полза. Цветкова подчерта, че устойчивото развитие изисква стратегическа грижа за зелената система – инструмент, който свързва поколенията.
В исторически план, устойчивото озеленяване в България има над 140-годишна традиция, започнала с градски градини като Дондуковата. Натрупаният опит показва кои видове са подходящи за местните условия, но днес предизвикателствата се променят – климатичните изменения изискват подбор на устойчиви растения, които задържат влага и изискват минимални ресурси за поддръжка. Цветкова припомни и препоръката на Световната здравна организация за минимална норма от 9 кв.м. зелена площ на човек, като отбеляза, че Общият устройствен план на Пловдив от 2007 г. е предвиждал дори 17 кв.м. Въпреки това, липсата на контрол и промените в плана от 2022 г. позволяват застрояване на зелени площи, като дори самата община не спазва собствените си разпоредби.
Представяйки своята книга “Наръчник за засаждане, пресаждане, грижи и резитби на декоративни дървета в населените места”, Цветкова сподели ценни съвети за това как да се грижим за съществуващите зелени пространства. Тя подчерта, че грижата за тези пространства е не само нужда, но и морален ангажимент към бъдещите поколения. В заключение, Цветкова призова институции и граждани да бъдат активни в решаването на тези проблеми, защото решенията днес ще оформят градовете на утрешния ден.
Заключителният панел не само обобщи темите, поставени през целия ден, но и очерта ясен път напред. Общото послание на участниците беше, че устойчивият град не е утопия, а резултат от съзнателни, координирани действия, базирани на знание, визия и колаборация между различни сектори.
Събитието завърши с поглед към бъдещето – през ноември ESG Plovdiv ще се завърне с фокус върху Индустрия и Енергетика, за да продължи разговора за устойчивата трансформация, този път в контекста на производството, енергийната ефективност и зеления преход. Пловдив се утвърждава като място за стратегически диалог по теми, които формират бъдещето – не само на градовете, но и на цялата икономика.
