Разговорите в третия панел, посветени на интеграцията на ESG принципите в архитектурата и строителството, подготвиха почвата за важен следващ акцент. В Панел 4 на ESG Plovdiv фокусът се насочи към възстановяването на ключови исторически обекти – ключов елемент от устойчивата инвестиционна стратегия както на бизнеса, така и на градската среда.
Модератор на дискусията бе утвърденият журналист и писател Георги Тошев, който със своя опит като разказвач на човешки истории създаде атмосфера на вдъхновение и предразположи панелистите да споделят лични примери и ценни прозрения.
Заместник-кметът Пламен Панов подчерта, че през последните години Пловдив отбелязва стабилен ръст в туристическите посещения, благодарение на богатото си културно наследство и активния събитийния календар. И двете направления са водещи в политиката на града, който развива културата не само като памет, но и като ресурс за икономическо развитие. Културното наследство на Пловдив е основен елемент от неговата идентичност и привлекателност. Сред успешно реализираните проекти е възстановената Източна порта на Филипопол, която разширява достъпните зони в Стария град. Панов акцентира върху значението и на сгради, които нямат официален статут, но са важни за градския дух. Кино „Космос“ е един от тези обекти и предстои да се превърне в културен център с нов живот.
В тази посока Община Пловдив подготвя програма „Съхранение“, която ще подкрепя частни собственици с проектни консултации, съгласувания и съфинансиране на дейности, насочени към съхранение на ценни, но незаслужено пренебрегнати сгради. Целта е да се насърчат партньорства и да се съберат ресурси от общината, държавата и собствениците за възстановяване на значими обекти. Зам.-кметът подчерта, че само с общи усилия Пловдив може да запази автентичността си и да остане водещ културен център в България и Европа.
Арх. Пламена Андонова сподели усилията на Община Пловдив да улесни административните процеси за бизнеса в защитените зони на града, като пример даде облекчения режим за поставяне на маси пред заведенията в пешеходната зона, който вече не изисква индивидуално съгласуване с Министерството на културата, а само заявление до общината. Тя подчерта нуждата от ясни правила, които да сведат до минимум необходимостта от бюрократични одобрения за всяка стъпка. В отговор на въпрос от модератора Георги Тошев, арх. Андонова заяви, че е необходима промяна на законодателството на национално ниво. Въпреки че експерти от НИНКН са подготвили адекватни законодателни предложения, те не са стигнали до гласуване в парламента поради политическата нестабилност. Според нея, необходима е национална стратегия за опазване на културното наследство, която да обхваща цялата страна, не само Пловдив.
Сред говорителите бе и Петър Денчев, председател на Сдружението на пловдивските хотелиери - един от организаторите на събитието, който подчерта, че устойчивото опазване на културното наследство в защитени зони изисква осъзната, дългосрочна ангажираност както от страна на частния инвеститор, така и от институциите. Той даде пример с проекта Галерия 37 и предстоящия Музей 37 – реализирани от пловдивски инвеститор, който не преследва единствено бизнес имидж, а е лично отдаден на запазването на културната стойност на обектите. Въпреки тежките и често парализиращи административни процедури, Денчев отбеляза положителното отношение на Общината, НИНКН и МК. Въпреки това, бюрократичните спънки често обезсърчават дори добронамерени участници и създават патови ситуации, в които всяко решение крие риск. Той отбеляза, че инвестициите в Галерия 37 и предстоящия Музей 37, разположени в сгради от 1846 и 1890 г. в сърцето на Старинен Пловдив, представляват не просто бизнес проекти, а значим принос към ESG целите, развитието на туризма и съхраняването на културната памет за бъдещите поколения. Затова е жизненоважно държавата да създаде подходящи условия и стратегическа рамка за подкрепа на такива проекти, преди инвеститорите да насочат ресурсите си към по-лесно реализуеми, но по-малко значими обекти. Добрата новина, по думите му, е, че вече се работи в посока облекчаване на административната тежест и има хора и институции, които активно се борят за нужните промени.
Арх. Даниела Бютюнева, съосновател на 2x22studio и възпитаник на немската архитектурна школа, представи своята инициатива, стартирала по-рано тази година в България, с която цели да обедини експерти и професионалисти, ангажирани с възстановяването на изоставени сгради с културна и историческа стойност. Тя акцентира върху необходимостта от опазване на архитектурното наследство, независимо дали има официален статут на културна ценност. В своята презентация Бютюнева насочи вниманието към често пренебрегвани сгради – извън централната градска част – които, въпреки изолацията, имат потенциал да се превърнат в двигатели на социална и икономическа промяна. Тя призова за промяна в мисленето – тези сгради да се възприемат като ресурс, а не бреме, и да се интегрират в образованието, бизнеса и градската среда чрез стратегическа трансформация, а не разрушаване. От гледна точка на ESG критериите, тя посочи, че разрушаването им увеличава отпадъците и въглеродния отпечатък, докато адаптивното им използване добавя социална и екологична стойност. Сред споделените проекти бяха „Щабът на Пловдив“, където арх, Бютюнева е представила възможност за Музей на тютюна, възможност за трансформация на сградата на БНБ в коуъркинг пространство и креативният хъб „Шарена фабрика“ в село Горна Желязна на арх. Александър Василев, който вече е реализиран и предстои да заработи през следващата година. С примери и добри практики от Германия, тя показа как иновации и политики, основани на ESG принципите, могат да създадат устойчиви модели за възстановяване на исторически сгради.
Разговорът в Панел 4 ясно очерта една от най-важните задачи пред съвременното градско развитие – да съхраним миналото, без да спираме бъдещето. През перспективата на ESG подхода културното наследство престава да бъде просто фон и се превръща в активен ресурс – социален, икономически и екологичен. Вдъхновяващите примери от Пловдив и ангажираността на участниците в дискусията показват, че с визия, партньорство и последователност, можем не само да опазим, но и да вдъхнем нов живот на значимите сгради и пространства, които правят градовете ни уникални.
В следващия Панел 5 говорим за финансови инструменти и механизми за насърчаване на устойчиви практики, както и за правната рамка в строителството – теми, които са в основата на всяка успешна ESG стратегия.
