След вдъхновяващото откриване на ESG Plovdiv и фокусирания върху същността на ESG Панел 1, форумът направи леко, но смислено отклонение – едно необходимо спиране, което даде дълбочина на дискусиите за устойчивост. Преди да се премине към темите за туризма и индустрията на гостоприемството, на сцената излезе арх. Петър Петров – архитект с дългогодишен опит и силна връзка с историческата градска среда на Пловдив. В разговор с Петър Денчев, председател на Сдружението на пловдивските хотелиери, той очерта не само техническите и административни аспекти, но и философската стойност на архитектурата като памет и като идентичност.
Архитектурата, стана ясно още от самото начало, не е просто „фон“ на съвременния живот – тя е активен участник в него. Сградите разказват истории, пазят културни пластове и изграждат мостове между поколенията. „Културното наследство е геномът на обществото“, каза Денчев – силна метафора, която резонираше през цялото изказване. Това е ДНК-то на нашето колективно съзнание – материалното лице на паметта и естетиката ни.
Арх. Петров говори с онази яснота и практичност, които идват от реалния опит. Сподели за стотиците консултации, които той и екипът му са провели – не просто формални срещи, а същинска помощ към хора, притежаващи или стопанисващи сгради с историческа стойност. „Важно е да работим с хората, които реално се грижат за тези сгради – не с онези, които ги рушат, често несъзнателно. Това е бавен процес, който изисква устойчивост, постоянство и търпение.“
Разговорът стигна и до корените на устойчивостта – до етапа на проектиране, където често възникват най-съществените проблеми. „Винаги съм настоявал всички заинтересовани страни да седнат на една маса още в началото – само така се стига до работещи и трайни решения,“ подчерта Петров. Това не е само въпрос на координация – това е акт на визионерство и отговорност.
Един от ключовите акценти в диалога беше ролята на архитектурата като активен елемент в изграждането на социална устойчивост. По думите на арх. Петров, сградите не бива да се разглеждат само като обекти от миналото, а като част от настоящата обществена инфраструктура, носеща културна и морална стойност. Той подчерта, че съхранената архитектура не просто напомня за исторически периоди, а действа стабилизиращо в съвременното общество, като създава усещане за приемственост, идентичност и културна ориентация. В този контекст, усилията за опазване на сградния фонд се вписват не само в естетическите или правните рамки, но и в стратегиите за устойчиво градско развитие.
Този разговор беше не просто ретроспекция, а предупреждение и вдъхновение. В свят, който често гради бързо и забравя лесно, думите на арх. Петров звучаха като зов за баланс – между новото и стойностното, между растежа и паметта. В крайна сметка, устойчивостта не започва от технологиите, а от отношението ни към средата, в която живеем.
Форумът продължи с Панел 2 и разговор за устойчив туризъм.
