Първото издание на ESG Plovdiv – Investment, Hospitality & Construction събра в Пловдив представители на бизнеса, експерти, академични среди и общински институции, за да обсъдят бъдещето на устойчивото развитие в региона. Кметът на Пловдив Костадин Димитров откри форума ESG Plovdiv с акцент върху ролята на града като кръстопът между културно наследство и съвременно развитие. Той подчерта значимостта на устойчивите инвестиции и модерното градско планиране, което съчетава опазване на историята с визия за бъдещето. В духа на инициативите на общината за възстановяване и съхраняване на ключови културно-исторически обекти, кметът насочи вниманието към необходимостта Пловдив да бъде пример за прилагане на ESG принципите – като град, който пази идентичността си, но смело се адаптира към предизвикателствата на новото време.
Първият панел на форума беше посветен на темата „Какво е ESG и защо това е важно за бизнеса и градската среда в Пловдив? От регулации към устойчиво развитие и полезни практики“. Модератор на дискусията беше Поля Колева, консултант по устойчиво управление в сферите на спорта, събитията и туризма, която поведе разговор за ролята на ESG в съвременното бизнес планиране.
Разгледани бяха и конкретни примери за ESG стратегии, прилагани у нас – включително сертифициране на зелени сгради, политики за въглеродна неутралност и социална отговорност. Панелистите бяха единодушни, че устойчивото развитие вече не е въпрос на избор, а условие за успех в съвременната икономика.
Даринка Георгиева, изпълнителен директор на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН, подчерта, че ESG не е просто поредната административна тежест, а начин компаниите да устояват във времето. Според нея устойчивостта е печеливша стратегия, която носи не само репутационни, но и финансови предимства – тя привлича инвестиции, осигурява достъп до нови пазари и помага в управлението на рискове. „Истинската промяна идва, когато бизнесът доброволно избере да бъде отговорен – към хората, обществото и бъдещето“, каза тя. Георгиева припомни, че концепцията за отговорен бизнес не е нова – още през 2011 г. ООН въвежда Ръководни принципи за бизнеса и правата на човека, а през 2015 г. поставя Целите за устойчиво развитие. Въпреки че регулациите не бива да са водещ мотив, именно те ускориха въвеждането на ESG в последните години, включително в България. Тя изтъкна, че ESG е ефективен инструмент за управление на климатични, политически, социални и икономически рискове – над 75% от глобалните вериги на стойност вече изискват прилагането на такива критерии от своите партньори.
У нас това вече се наблюдава – големи компании от енергетиката, индустрията и търговията активно внедряват ESG подходи, обвързани с въглеродна неутралност, кръгова икономика и политики за равенство и прозрачност. Според Георгиева компаниите трябва да възприемат ESG не като натиск отвън, а като вътрешна необходимост – като модел на работа и култура, която създава дългосрочна стойност за бизнеса и обществото.
Адв. Десислава Белева коментира предизвикателствата, които новите европейски регулации поставят пред бизнеса. Тя обърна внимание на честите промени в законодателството и объркването, което създава прилагането на така наречения пакет „Омнибус“. По думите на Белева, ESG принципите не бива да се възприемат като временна мода или тежест, а като новата „азбука“ на съвременния бизнес. Те дават възможност компаниите да осмислят дейността си през екологична, социална и управленска призма – аспекти, които все по-често стават предмет на оценка не само от регулаторите, но и от партньори, инвеститори и потребители. „Основната цел на бизнеса остава печалбата, но за да е устойчива тя, трябва да се постига отговорно – към хората, природата и обществото“, подчерта тя. Според Белева, макар България да отложи прилагането на част от изискванията с година, а Европейската комисия да въведе поетапен подход за адаптация, компаниите вече усещат натиска. Много от тях попълват ESG въпросници от банки и чуждестранни клиенти, независимо че законово още не са задължени. „Това е послание към бизнеса, че устойчивостта вече е валута на доверието“, обобщи тя.
Третият участник в първия панел на ESG форума, Зорница Димитрова, управляващ съдружник в адвокатско дружество ZIPIT LEGAL подчерта централната роля на юридическите и консултантските експерти в подпомагането на бизнеса да се ориентира в нарастващото море от регулации, свързани с устойчивото развитие. Тя акцентира върху това, че много от нормативните изисквания – макар и европейски по произход – често остават неясни, променливи и трудни за прилагане в реална бизнес среда. Затова, според нея, юристите не трябва просто да съставят обемисти документи, а да ги превеждат в живи политики, адаптирани към конкретните нужди на всеки бизнес.
„Не е достатъчно да казваме, че устойчивостта е важна. Трябва да обясним защо тя има смисъл точно за вашия бизнес и как да я приложите ефективно. Иначе ще звучи като поредната административна тежест“, каза Димитрова. Тя допълни, че въпросът „Защо трябва да съм устойчив?“ вече не е философски, а търговски – все по-често големи клиенти и партньори изискват устойчиви политики от своите доставчици, независимо от правната форма или мащаба на компанията.
Димитрова завърши с призив към бизнеса да не гледа на ESG като на допълнителен товар, а като на възможност за изграждане на доверие, конкурентоспособност и устойчиви търговски отношения. Юристите, според нея, трябва да играят ролята на преводачи – не само на правни текстове, но и на устойчивостта като бизнес полза, а не само задължение.
„Компаниите, които се водят от устойчиви принципи, не само че създават по-добра среда за работа и живот, но и демонстрират, че бизнесът може да бъде двигател на положителна промяна“, каза в заключение Даринка Георгиева, изпълнителен директор на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН. „Устойчивостта не е мода или задължение, а стратегия, която обединява икономическия успех с отговорността към хората и планетата. Все повече компании осъзнават, че това не е въпрос на избор, а на бъдеще.“
Адв. Белева завърши с призив за реалистичен и целенасочен подход към устойчивото развитие на градовете, подчертавайки, че основното предизвикателство е липсата на дългосрочна стратегия, съобразена с конкретните местни ресурси и нужди. „Трябва да мислим глобално, но да действаме локално – там, където живеем и работим. Само така можем да свържем това, което имаме, с това, което ни липсва, и да превърнем градовете си в устойчиви и пълноценни места за живот.“
В края на панела модераторът Поля Колева отправи включване към Зорница Димитрова с въпрос за полезните практики, които водят към по-устойчив бизнес. Отговорът ѝ беше ясен и дълбоко личен: „Аз няма да ги разпознавам. За мен няма устойчиви бизнеси. Има хора, има общности, има почерци.“ С тези думи тя върна фокуса към човешкото измерение на устойчивостта — не като абстрактна цел, а като споделена отговорност и култура на ангажираност. Панелът завърши с важния акцент, че истински устойчивите практики идват от сътрудничеството между различни сфери на обществото, и че всеки, независимо от ролята си, има своята част в изграждането на по-добро бъдеще.
Дискусията ясно очерта, че ESG вече не е просто модна тенденция, а задължителен елемент от стратегическото развитие на бизнеса. В контекста на Пловдив, град с бурно икономическо развитие и силен строителен сектор, интеграцията на устойчиви практики се разглежда като ключ към привличането на инвестиции, повишаване на конкурентоспособността и изграждане на по-здравословна и балансирана градска среда.
Форумът продължи с вълнуващ разговор с арх. Петър Петров, който може да проследите тук.
