Новина
Новата отбранителна индустрия – кръстопът на иновации, технологии и устойчив растеж
Новата отбранителна индустрия – кръстопът на иновации, технологии и устойчив растеж

Четвъртият панел на ESG Plovdiv постави фокус върху една от най-динамично променящите се индустрии в Европа и света – отбранителния сектор. Разговорът ясно показа, че днес „дефенс“ вече не е затворена, строго военна система, а сложна иновационна екосистема, в която се преплитат технологии с двойна употреба, устойчиви процеси, висока регулация и значителен инвестиционен потенциал.

Дискусията очерта отбранителната индустрия като двигател на иновации, който създава нови квалификации, трансферира знания към гражданските отрасли и има все по-съществено значение за икономическата и технологичната сигурност на държавите.

Отбраната като високотехнологична и устойчивa индустрия

Петрана Зайкова, собственик и управител на Тех Индустрия България, генерален партньорна събитието, представи широка перспектива за потенциала на отбранителната индустрия в Южна България. Тя подчерта, че секторът е сред най-строго регулираните и технологично напреднали, като качеството на процесите и високата квалификация са ключови изисквания, а не формалност.

Зайкова припомни, че още през 2012–2013 г. компанията ѝ поддържа затворен цикъл за обезмаслители, използвани в авиационната техника на„Авионамс“ – практика, въведена много преди ESG темите да станат широко разпознаваеми. Според нея, именно нишовите приложения, технологиите с двойна употреба и иновациите в области като киберсигурност, софтуер и летателни системи са сред най-големите възможности за развитие на стартиращи и утвърдени компании.

Тя обърна внимание и на предстояща голяма инвестиция в ЮжнаБългария, която може да даде сериозен икономически тласък на региона. Основният въпрос обаче остава дали страната ще успее да осигури достатъчно квалифицирани кадри, за да превърне тези възможности в устойчиво развитие.

Българската космическа храна като технология с глобално приложение

Нели Симеонова, съосновател на Antarta Space Food, представи впечатляващ пример за това как забравени технологии могат да бъдат възродени и адаптирани към съвременните нужди на отбраната и сигурността. Компанията стъпва върху световнопризнатата технология за лиофилизация, но в основата ѝ стои българско научно ноу-хау, благодарение на което още през 80-те години България произвежда космически храни за международни мисии.

През последните години Антарта надгражда тази традиция, създавайки функционални храни с висока хранителна стойност, дълъг срок на годност и приложение в отбраната, при природни бедствия и в екстремни условия.Симеонова подчерта, че секторът „Defense“ вече не е затворена система, а иновационна екосистема, в която навлизат компании от хранителната индустрия, биотехнологиите и науката.

Тя акцентира и върху значението на партньорствата с научни институции и университети, които дават на България реален шанс да се позиционира като иновативен технологичен хъб на европейско ниво.

Инженерната гъвкавост като конкурентно предимство

Стефан Костов от Авионамс очерта трансформацията на отбранителната индустрия отвъд класическите представи за оръжия и техника. По думите му днес отбраната означава защита срещу комплексни рискове – от киберзаплахи до автономни системи и високотехнологични платформи.

Компанията, с почти вековна история в авиационните ремонти, развива капацитет за поддръжка на F-16, дронове и западна авиационна техника. Костов подчерта, че силата на българските инженери е в способността им да решават сложни проблеми и да създават работещи решения дори при липса на готовите хнически наръчници – умение, което се оказва изключително ценно в силно регулирана и рискова среда като отбраната.

Кадровият дефицит: общото предизвикателство пред сектора

В заключителната дискусия участниците бяха единодушни, че липсата на квалифицирани кадри е сред най-сериозните пречки пред развитието на високотехнологичните индустрии, включително отбраната.

Стефан Костов посочи, че образователната система често не подготвя младите специалисти за реалните изисквания на индустрията, докато Нели Симеонова обърна внимание на острия недостиг на ниско и средноквалифициран персонал и изчезването на професионалните технически училища. Според нея това е общоевропейски проблем, който изисква стратегически подход и дългосрочни инвестиции в образование и обучение.

Отбраната като двигател на устойчиви иновации

Панел 4 на ESG Plovdiv ясно показа, че отбранителната индустрия вече не е периферна или затворена сфера. Тя се превръща в кръстопът на иновации, инвестиции и устойчив растеж, където се срещат технологии с двойна употреба, наука и индустриален опит.

Дискусията очерта реални възможности България да се позиционира като регионален център за високотехнологично производство и устойчиви инвестиции в отбраната – при условие че бизнесът, образованието и институциите работят в синхрон.