Панел 4 на ESG Plovdiv Investment, Hospitality & Construction беше посветен на темата „ESG в проектирането: от концепция към разрешение за строеж“ и се фокусира върху интегрирането на устойчивостта още от концептуалната фаза на проектите. Модераторът Златина Кожухарова откри дискусията, подчертавайки, че целта е да се разгледа процесът от първоначалната идея, през стратегическото планиране и регулаторните изисквания, до сертифицирането и реалното изпълнение. Панелът обедини гледни точки от архитектура, консултантски услуги и банково финансиране, за да очертае цялостната стойност на ESG.

ESG проектиране: мислене от първата скица

Архитект Весела Вълчева-Макгий, директор „Пазарно развитие“ за Централна и Източна Европа в GBCI Europe, постави основата на разговора, като върна темата към същността на архитектурата и устойчивото проектиране. Тя подчерта, че ESG не е нещо „ново“, а по-скоро систематизиране на принципи, които съществуват от десетилетия, но днес трябва да бъдат ясно измерими и проследими.

В изказването си тя направи паралел между историческит еархитектурни практики и съвременния ESG подход – ориентацията на сградите спрямо слънцето, използването на естествена светлина, запазването на съществуваща растителност и съобразяването с климата. Според нея проблемът не е липсата на знания, а темпото, с което се развива съвременната урбанизация, което често води до компромиси.

"ESG проектирането е интелигентно проектиране, което взема предвид пасивни мерки, ориентация на сградата и интеграция на зелена инфраструктура. Сертификатът ни напомня, че тези елементи трябва да бъдат измерими и дългосрочно устойчиви."

Макгий подчерта, че когато тези принципи не се заложат още в началото, проектът губи голяма част от потенциала си, а добавянето им на по-късен етап води до по-високи разходи и по-ниска ефективност.

От стратегия до експлоатация: ролята на ранното планиране

Калоян Кочов, старши Консултант ESG & Sustainability, Cushman & Wakefield Forton – партньор на събитието, продължи темата, като я разгледа през призмата на целия жизнен цикъл на сградата – от идеята до експлоатацията и дори до края на нейния живот.

Той подчерта, че най-големият потенциал за устойчивост се крие именно в най-ранните етапи – още преди първата скица. На този етап инвеститорът трябва да има ясна стратегия: какъв тип актив създава, как ще се използва, каква стойност трябва да генерира и какви ESG цели ще следва.

Също така той разгледа ролята на сертификациите (LEED, BREEAM) не като формалност, а като инструмент за контрол и прозрачност, който дава увереност на инвеститорите и купувачите относно качеството на актива.

"Колкото по-рано заложите устойчивостта, толкова по-голям е потенциалът за минимални разходи и максимален ефект. Късното включване превръща сертификацията в чеклист, а не в инструмент за истинска устойчивост."

Той допълни, че в международен план вече се наблюдава така нареченият „green premium“ – добавена стойност за устойчиви активи, която постепенно се утвърждава и на българския пазар.

ESG и финансирането: устойчивостта като икономическа логика

Емил Величков, ръководител отдел „Европейски програми и устойчиво развитие“ в БАКБ АД – генерален партньор на събитието, внесе финансовата перспектива в дискусията, като ясно очерта връзката между устойчивостта и икономическата жизнеспособност на проектите. Той подчерта, че за банките ESG не е просто допълнително изискване, а ключов фактор при оценката на риска. Проектите, които не са съобразени с бъдещите регулации, енергийната ефективност и климатичните рискове, могат бързо да загубят своята стойност или да изискват скъпи корекции.

Величков обясни, че когато устойчивостта не е заложена от самото начало, често се стига до преработка на проекта, за да отговори на изискванията за финансиране. Това не само забавя процеса, но и увеличава разходите за инвеститора.

"ESG не оскъпява проекта; неговото неправилно разбиране води до по-високи разходи в бъдеще. Проектите, заложили устойчивостта от самото начало, са икономически жизнеспособни и по-лесно финансирани."

Той допълни, че устойчивостта трябва да се разглежда като част от бизнес модела, а не като външно наложено изискване.

Природата като актив: липсващият финансов език

Биляна Лесидренска-Димитрова, ландшафтен архитект и предприемач, съосновател на Botanic Lab и PLΔNET, насочи вниманието към едначесто подценявана тема – ролята на природно базираните решения в проектите. Тя обясни, че въпреки доказаните им ползи, тези елементи често отпадат първи от бюджета, защото липсва ясна и разбираема финансова аргументация. Инвеститорите трудно могат да оценят директната възвръщаемост от озеленяване, биофилен дизайн или подобрена среда, въпреки че те имат реален ефект върху стойността на имота.

Основният проблем според нея е липсата на „decision language“ – език, който да превежда екологичните ползи във финансови показатели, разбираеми за инвеститорите.

"Устойчивите елементи отпадат първи, защото инвеститорът не може да измери дългосрочната им стойност. Сертификацията дава финансов език, за да се разбере истинската полза от зелени пространства и биофилен дизайн."

Тя подчерта, че именно чрез ESG рамките и сертификациите тези ползи започват да стават по-видими и защитими.

ESG като цялостен процес

Панел 4 ясно показа, че устойчивостта не може да бъде добавена на по-късен етап без компромиси. Тя трябва да бъде част от концепцията, стратегията и изпълнението на проекта, както и от неговото управление във времето. Дискусията се обедини около идеята, че ESG не е допълнение към проекта, а неговата основа – начин на мислене, който определя както стойността днес, така и устойчивостта му в бъдеще.